За сватбите и хората

По един от британските телевизионни канали тече риалити шоу със заговорническото име "Не казвай на булката". Схемата е следната - бъдещият младоженец организира цялото сватбено тържество - от избора на роклята до цвета на салфетките и всичко това без участието на булката. Тя е просто булка и е в блажено неведение до самия сватбен ден. Това на някои може да се стори истинска мечта, но в повечето случаи очакванията и претенциите хвърлят в тих ужас горкото момче, а момичето изпада в нервна криза.

В днешно време сватбите са комерсиални. Търси се най-хубавата рокля, най-блестящите обувки, най-добрия ресторант и всичко най-най, което в най-добрия случай изтънява джобовете до скъсване.. Освен това в търсенето се изгубват някои важни подробности, а именно - смисъла на сватбения ден. Не е в обсипаната с перли рокля, нито в чистотата на златото за пръстените, нито в излъсканите до блясък обувки на младоженеца, нито пък в белия кадилак и неговата перфектна украса. Къде е смисълът?

Искрено се забавлявах, когато една от булките във въпросното предаване искаше да е като "принцеса от приказките" на сватбата си. Бъдещия младоженец сигурно стопи солидна доза килограми, докато изпълни желанията на капризната особа. Интересното е, че през цялото време не спираше да говори за нея като за своята единствена принцеса, която заслужава всичко това. А междувременно "принцесата" нервно гризкаше нокти и уверяваше снимачния екип, че ако еди-какво-си не е както тя си го представя и ако "този идиот" оплеска работата, сватба няма да има. Pathetic! - бихте възкликнали, нали? Точно това направих и аз. Жалка картинка, откъдето и да я погледнеш. Защото сватбеният ден се е превърнал в шоу, реклама, модно ревю и какво ли още не, но не и в това, което трябва да бъде - един завет. Когато еуфорията си отиде, остават думите, които са си казали и според които трябва да живеят всеки ден оттук нататък. Всеки ден оттук нататък. Каква шега, а? Аз съм разведена. А също и много от моите приятели. Сигурна съм - много и от техните приятели. Сватбите не са това, което бяха. Думите не струват, колкото един завет. А сватбите струват хиляди. Колко жалко, нали?