Мина ваканцията след първия договор. Пак качване. Тоя път с приятелката. Отиваме на кораб с име "Сензация". Каква радост! Дръжте се, идем!!
На втория ден се запознахме с двама индийци. Веселяци, пък и готини. Не знаеха те, какво чудо ги очаква..... С приятелката работихме до късно. От приказка на приказка с пасажерите, времето минава. Останалите са си легнали отдавна за следобеден сън, ние тъкмо сме приключили. Ами сега?! Скука ни е. Всички спят, тихо навсякъде... Че кой дава така - ние да работим, те да спят? Я по ред на номерата - минаваме по кабините и блъскаме с всичка сила по вратите на колегите (избирателно пропускаме по-злобните, че да не стане сакатлък). Индийците имаха навика да не си заключват вратата. Груба грешка! Нахълтваме вътре със замах, светваме лампата, дърпаме завесите на леглата и им гледаме сеира. Единият стреснато се надига, шибва си главата в горното легло и пак се трупясва автоматически. Започва да псува цветущо, отваря леко очи, озърта се замаян, вижда ни... и се облещва! Другият по подобен сценарий вече е на път да падне от горното легло. "Вие нормални ли сте, бе! Какви ги вършите??" "Айде, айде, обличайте се, ще играем карти." "Какви карти, бе??????" "Абе стига сте питали, обличайте се!" Малиииии, сега се питам как не са ни пребили тези момчета. Търпяха всеки ден подобен тормоз! Бяха започнали да се заключват, ама ... файда нема! Ние и двете сме Овен, познайте как се отказваме! Оправдавахме се, че ни е скучно. Един ден бяха в банята (сещате се - душовете са общи), ама пак забравили да заключат. Влязохме тихомълком в кабината им и заключихме отвътре.
Прибират се наш'те момчета, а-ха да влязат и ....ядец! "Абе, Рохан, ти ли заключи, я дай ключа!" "Не съм бе, нямам ключ!" Минутка тишина. "Познай кой е вътре!!!" викнаха и двамата в един глас. "Отваряйте!!" Ние си траем. Гадинки и половина. Да ни смачкаш направо от бой! "Отваряйте, бе! Ще извикаме шефа!" Опааа, вълшебната думичка! Шефа е приятел с единия, ама нас ни недолюбва. Отваряме с гузен поглед. "Откачалки!! Всички ли в България сте такива смахнати??!" Последва серия гъделичкане, дране, крясъци и бой с възглавници. Сладури бяха тез наш'те приятелчета, търпяха ни. Като си тръгваха, даже ревахме вкупом..... Ами с толкоз безсънни часове заради нас...
Тръгнаха си индийците. Започна драй-док. Драй-док е, когато ремонтират кораба на сухо.
Първият ден ни изкараха душичките през задниците! Работа като за световно! 18 часа работа, с почивки за обяд и вечеря. Как е, а? Обърнахме кабините с краката нагоре. Или по-точно с леглата нагоре. Щели да минават на другия ден да пръскат за паразити. Деба и паразитите! Счупихме се от гърч. На другия ден - тъпотия. Няма работа, ама нали трябва да се правим, че работим. Намърдваме се в една кабина всичките девет човека от нашия тийм. Образи и половина. Аз, приятелката, Люси философът, Моисей мислителят, Хосе (!) пичът, Казанова идалгото и още трима незапомнени. Приятелката ми и Хосе се дебнат вече 3 месеца. Той обаче ходи с една румънка. Явно румънката сериозно му е омръзнала, щом все гледа да е в нашата компания. И тъй - убихме 3 часа в тая кабина. Хосе и приятелката ми (С.) си хвърлят язвителни реплики, драпат се непрекъснато. "Абе я си идете в отделна кабина!" изтърсва Люси. "На С. й трябва един такъв като Хосе да я озапти, то иначе тя си е кучка..." И двамата млъкнаха. А сега де! С. ми хвърля многозначителен поглед - Ще го убия тоя Люси!
След три дни Хосе и С. се озаптиха взаимно. И като се заредиха едни купони - латино-българска дружинка, салса и бира. Половината бар беше зает само за нас всяка вечер. И ето ти на - капитана издава заповед да не се пуска друга музика в бара, освен тази, която пусне бармана. Италианска, разбира се. Тъй ли?! Направихме се на разсеяни и още същата вечер сме на същото място, по същото време, същите хора със същата музика. И хоп - пристига капитана-а-а-а..... Останалите затаяват дъх, даже бармана спря музиката, и очакват гръм и мълнии. Да, ама... капитанът дойде и се включи в салсата! Танци да видиш! Изкорахме народа! После никой не ни барна до края на драй-дока. Само ни се кланят отдалече. Една вечер тръгваме да излизаме във Фрийпорт, в последния ден от драй-дока. "Капитанът затвори гангуейя" съобщава надменно секюритито. Пък ние сме се наточили, гримирали, прически, едно-друго... Хосе и Моисей ще ни водят на китайски ресторант. Потънаха ни гемиите. Увесили носове, тръгваме към кабините. По пътя ни среща капитана. "Закъде така сте се приготвили??? Я какви сте хубави!" "Ами щяхме да излизаме, ама ти си забранил" поглеждаме го сърдито. "Тъй ли? Кой ви каза??" "Секюритито." "Я чакайте малко. Ало, чийф секюрити, след малко ще дойдат две дами, да ги пуснете. Ясно? Ок. - Айде, тръгвайте!" "Тенк ю, тенк ю, тенк ю!!! Бай бай!" хукнахме през глава - да не вземе да размисли! На Хосето и Моисей това им дойде множко, зяпнаха и се оставиха да ги повлечем с нас. На гангуейя секюритито пламнал от яд, ний пък минаваме с тържествена стъпка като генерали по червен килим. Това е то да си с връзки!!!
